8.02.2011 г., 15:26

Мечтите на средната възраст

938 0 1

Като чукнеш четиридесет годинки

и започваш да разглеждаш секс картинки.

Гледаш с жал как времето минава

и колко мъничко за кеф остава.

Иска ти се туй, което не си живял, да изживееш,

как да го направиш, за да не изпростееш.

Млад и съблазнителен да бъдеш в нечии очи,

любовта да чука на твоите врати.

Хей така да имаш сили, да сложиш черни очила

и да гледаш колкото си искаш по света.

Ха така, случайно треска да те разтресе

и да втриса колкото си иска, ако ти и стиска.

Молиш се на бога за хиляди неща,

а не да животуркаш в нищета.

В къща като палат да зацаруваш

и над всичко да се смееш, само да палуваш.

В банковата сметка да преобладават милиони,

в джоба хилядарка - кеш да имаш за фасони.

Във червено порше да си вееш гъ*а,

да завижда мало и голямо, като караш през града.

Да се фръцкаш по гезмето с „ГУЧИ”,

а не да си облечен по за левче в марка „КУЧИ”.

С трандафори мекички да тропкаш от чинчила,

а не в цървули от умряла свиня.

И сърцето да не хлопа и трепти,

а от любов греховна да подскача и гори.

Ех, седнах и си помечтах, но здравата,

да ставам, че ще ходя и на работа,

че ако и секундичка позакъснея,

накрая на месеца за пари ще блея.

Ако случи се да имаш малко време

във туй напрегнато и сложно ежедневие,

възможност имаш ли, приятелю, куфей,

че надали заради тебе някой ще живей.

Или седни и почини, помечтай на воля, друже.

Знай, с мечти едва ли друг ще ти услужи.

 

 

              ВАЛЯ БОГДАНОВА

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...