8.02.2011 г., 15:26

Мечтите на средната възраст

940 0 1

Като чукнеш четиридесет годинки

и започваш да разглеждаш секс картинки.

Гледаш с жал как времето минава

и колко мъничко за кеф остава.

Иска ти се туй, което не си живял, да изживееш,

как да го направиш, за да не изпростееш.

Млад и съблазнителен да бъдеш в нечии очи,

любовта да чука на твоите врати.

Хей така да имаш сили, да сложиш черни очила

и да гледаш колкото си искаш по света.

Ха така, случайно треска да те разтресе

и да втриса колкото си иска, ако ти и стиска.

Молиш се на бога за хиляди неща,

а не да животуркаш в нищета.

В къща като палат да зацаруваш

и над всичко да се смееш, само да палуваш.

В банковата сметка да преобладават милиони,

в джоба хилядарка - кеш да имаш за фасони.

Във червено порше да си вееш гъ*а,

да завижда мало и голямо, като караш през града.

Да се фръцкаш по гезмето с „ГУЧИ”,

а не да си облечен по за левче в марка „КУЧИ”.

С трандафори мекички да тропкаш от чинчила,

а не в цървули от умряла свиня.

И сърцето да не хлопа и трепти,

а от любов греховна да подскача и гори.

Ех, седнах и си помечтах, но здравата,

да ставам, че ще ходя и на работа,

че ако и секундичка позакъснея,

накрая на месеца за пари ще блея.

Ако случи се да имаш малко време

във туй напрегнато и сложно ежедневие,

възможност имаш ли, приятелю, куфей,

че надали заради тебе някой ще живей.

Или седни и почини, помечтай на воля, друже.

Знай, с мечти едва ли друг ще ти услужи.

 

 

              ВАЛЯ БОГДАНОВА

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...