10.01.2009 г., 19:10 ч.

Мечтите не угасват. Както в рая... 

  Поезия
818 0 15
 

По прашните первази на душата

оставили следи са ято птици.

Понякога проплаквам,а живота

опънал е ръждясалите жици.

Денят отдавна е отминал. Като спомен

дълбоко скрит във своята черупка.

Небето е угаснал огън,

единственият замък за почивка.

А облаците са коси на самодиви,

разрошени от вятъра принцеси.

Звездите са очи на още живи

красиви ангели играещи в небето.

Не съм пораснала достатъчно.

Да ги прегърна.

Ръцете ми обгръщат само вяра.

Че някъде, дори да са далече,

мечтите не угасват. Както в рая...

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??