Мечтите не угасват. Както в рая...
По прашните первази на душата
оставили следи са ято птици.
Понякога проплаквам,а живота
опънал е ръждясалите жици.
Денят отдавна е отминал. Като спомен
дълбоко скрит във своята черупка.
Небето е угаснал огън,
единственият замък за почивка.
А облаците са коси на самодиви,
разрошени от вятъра принцеси.
Звездите са очи на още живи
красиви ангели играещи в небето.
Не съм пораснала достатъчно.
Да ги прегърна.
Ръцете ми обгръщат само вяра.
Че някъде, дори да са далече,
мечтите не угасват. Както в рая...
© Ем All rights reserved.
