По прашните первази на душата
оставили следи са ято птици.
Понякога проплаквам,а живота
опънал е ръждясалите жици.
Денят отдавна е отминал. Като спомен
дълбоко скрит във своята черупка.
Небето е угаснал огън,
единственият замък за почивка.
А облаците са коси на самодиви,
разрошени от вятъра принцеси.
Звездите са очи на още живи
красиви ангели играещи в небето. ...