В очите любими с цвят на кафе
майчински топло прониквам,
в погледа мек като кадифе
се сгушвам и нежно притихвам.
Така е уютно в твоите очи -
две птици с криле от коприна,
в полет издигнали своите мечти
към небетата слънчево-сини.
С любов те отгледах мое дете,
не примигвах, нарочно, с години.
Не беше ли вчера малко момче?!
А вече делиш ме с любимата.
Само примигване...Миг и е Днес,
но звънливия глас все още ехти,
дъхът ми притихва в съня ти нощес,
в скута ми свит на кълбенце трептиш.
Мое малко детенце, ех...вече младеж,
разперваш криле към своята пролет,
гнездото е тясно за твоя копнеж,
мечтите се сбъдват единствено в полет.
valencia_isabella
© Bella Всички права запазени