прозорецът ми към света е отворен

чувам коли, мислите си, емоциите в мен

лягам под него и гледам към звездите със затворени очи
виждам теб, твоите бели ръце
кожата ти е приятна на допир, а зеленият поглед пресушава влагата в мен
обръщам се и не виждам нищо вече 
пак поглеждам до теб 
очите ти смениха цветовете 
сега са сини, а ръцете ти са черни 
как си едновременно изпепелител и убиец? 
време е да отворя очи, преди да се озова до теб 
замръзнала от очите на медуза
бе невъзможно да се спася 
прозорецът е отворен 

                                                 Марина Ан