прозорецът ми към света е отворен
чувам коли, мислите си, емоциите в мен
лягам под него и гледам към звездите със затворени очи
виждам теб, твоите бели ръце
кожата ти е приятна на допир, а зеленият поглед пресушава влагата в мен
обръщам се и не виждам нищо вече
пак поглеждам до теб
очите ти смениха цветовете
сега са сини, а ръцете ти са черни
как си едновременно изпепелител и убиец?
време е да отворя очи, преди да се озова до теб
замръзнала от очите на медуза ...