20.07.2011 г., 20:23 ч.

Между ада и своите кръстове 

  Поезия » Друга
1256 1 19

*съвсем без претенции за поетичност и ритмичност, просто като откровение и нищо повече

 

 

 

И какво като тези очи обещават пожар и безсъния,

че сред черните тежки коси са се скрили копнежи. И мъртвите

даже тихо въздишат сега, щом я видят сама и непитаща,

тя е трашно красива, о, да. Но красива за някой без име...

Който нощем по вълчи мълчи. И луните се срутват в краката му.

И не бягат, а той ги вини, за катрана, разлян по съдбата си...

Който даже на съмване хапе. С върховете на късните пръсти.

И понякога, рядко, я гали, между ада и своите кръстове...

 

© Рени Бакалова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??