Между ада и своите кръстове
*съвсем без претенции за поетичност и ритмичност, просто като откровение и нищо повече
И какво като тези очи обещават пожар и безсъния,
че сред черните тежки коси са се скрили копнежи. И мъртвите
даже тихо въздишат сега, щом я видят сама и непитаща,
тя е трашно красива, о, да. Но красива за някой без име...
Който нощем по вълчи мълчи. И луните се срутват в краката му.
И не бягат, а той ги вини, за катрана, разлян по съдбата си...
Който даже на съмване хапе. С върховете на късните пръсти.
И понякога, рядко, я гали, между ада и своите кръстове...
© Рени Бакалова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Рени!
Хубаво е! -
Излишно е това пояснение,Рени!
На мен ми звучи ритмично всичко,което напишеш!
Поздравления за откровението! -
Наистина нов стих и то отличен. Вярвам много в теб и в твоя поетичен талант, Рени!
-
красиво откровение, Рени!!!
поздрави! -
Впечатлен съм! Поздрав!
-
Рени, благодаря ти за тези луни, които се срутват...
-
Стихът и така си е силен и запомнящ се!
-
Много хубав стих! Изключителен финал! Браво!
-
Поздравления!!!
-
ДА
-
Поздрав!
-
Красиво и истинско ... За това със сигурност можеш да претендираш !
-
Как без претенции?!Я се стегни! И претендирай, защото има за какво!
Харесах. -
-
Много ми хареса! Финалът е кулминацията!
-
Е, хайде, не ми говори за ритмичност, след като знаеш, че е много добро!
(4-ти ред - пр. грешка)
-
Аз пък съм от претенциозните
коментирам само което ми харесва.
И хич не съжалявам,че попаднах на тоята страничка
Поздрав! -
съвсем без претенции че не ми е харесало, но определно въздейства.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Завиждам на тези, които биха могли да достигнат тази твоя "непретенция"...
БЛАГОДАРЯ ТИ!!!