Между два и четири

11.05.2015 г., 18:37 ч.

Поезия » Друга

900 0 3

Роклите ù се пръснаха
на множество ивици пролет
между фугите на плочките,
задръстени с лъскави токчета.
Очите ù са пълни със слънце,
а ръцете ù галят.
Небето се свива във облак.
А в кварталните кафенета
се поръчват торти и сокове,
имитира се разговор с думи,
които никой не знае какво значат.
Но звучат хубаво.
Но звучат хубаво
твоето име,
моето име,
имената на надгробните плочи,
обградени с цветя и солени свещи,
изгарящи в тихата сутрин.

Роклите ù
пълзят между пръстите ми,
чертаят път за целуване,
по който той ще се върне
да събере старите спомени.
Устните ми се пукат
в невъзможност да викна,
за да спре този вятър,
отлитащ със птиците.
Развети коси и чадъри,
премълчани виновности,
черни тъги
се разменят за мъничко обич,
посадена в снимка без кръст.
Некролозени сънища.
Три години отсъствие,
напоени с безброй много разкази,
на холската масичка – между два и четири.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

beti

2015-05-11T20:30:21+03:00

Кеф!
Laska (Ласка Александрова)

2015-05-11T20:25:12+03:00

"Роклите ù се пръснаха
на множество ивици пролет
между фугите на плочките,
задръстени с лъскави токчета.
Очите ù са пълни със слънце,
а ръцете ù галят."

Тя е в пролетта и слънцето!
valia1771 (Ивон)

2015-05-11T19:33:57+03:00

Няколко пъти го четох! Докосващо и трогателно!