Между два и четири
Роклите ù се пръснаха
на множество ивици пролет
между фугите на плочките,
задръстени с лъскави токчета.
Очите ù са пълни със слънце,
а ръцете ù галят.
Небето се свива във облак.
А в кварталните кафенета
се поръчват торти и сокове,
имитира се разговор с думи,
които никой не знае какво значат.
Но звучат хубаво.
Но звучат хубаво
твоето име,
моето име,
имената на надгробните плочи,
обградени с цветя и солени свещи,
изгарящи в тихата сутрин.
Роклите ù
пълзят между пръстите ми,
чертаят път за целуване,
по който той ще се върне
да събере старите спомени.
Устните ми се пукат
в невъзможност да викна,
за да спре този вятър,
отлитащ със птиците.
Развети коси и чадъри,
премълчани виновности,
черни тъги
се разменят за мъничко обич,
посадена в снимка без кръст.
Некролозени сънища.
Три години отсъствие,
напоени с безброй много разкази,
на холската масичка – между два и четири.
© Пепър Формаджи All rights reserved.
