11 мая 2015 г., 18:37

Между два и четири 

  Поэзия » Другая
770 0 3

 

Роклите ù се пръснаха
на множество ивици пролет
между фугите на плочките,
задръстени с лъскави токчета.
Очите ù са пълни със слънце,
а ръцете ù галят.
Небето се свива във облак.
А в кварталните кафенета
се поръчват торти и сокове,
имитира се разговор с думи,
които никой не знае какво значат.
Но звучат хубаво.
Но звучат хубаво
твоето име,
моето име,
имената на надгробните плочи,
обградени с цветя и солени свещи,
изгарящи в тихата сутрин.

 

Роклите ù
пълзят между пръстите ми,
чертаят път за целуване,
по който той ще се върне
да събере старите спомени.
Устните ми се пукат
в невъзможност да викна,
за да спре този вятър,
отлитащ със птиците.
Развети коси и чадъри,
премълчани виновности,
черни тъги
се разменят за мъничко обич,
посадена в снимка без кръст.
Некролозени сънища.
Три години отсъствие,
напоени с безброй много разкази,
на холската масичка – между два и четири.

 

 

© Пепър Формаджи Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Кеф!
  • "Роклите ù се пръснаха
    на множество ивици пролет
    между фугите на плочките,
    задръстени с лъскави токчета.
    Очите ù са пълни със слънце,
    а ръцете ù галят."

    Тя е в пролетта и слънцето!
  • Няколко пъти го четох! Докосващо и трогателно!
Предложения
: ??:??