Дошли сме тук от Факултето.
Не сме сирийски бежанци.
Години минаха и ето–
сме имигранти първенци!
Живяхме в Генуа, в Неапол,
в Сицилия, а после– в Рим.
Зарязал дом, жена завлякъл,
баща ни духна яко дим.
Болоня, Парма и Верона
били му първите жени
и всяка следваща мадона
той бързал с друга да смени.
Флоренция се казва мама.
По лична карта– от Кардам,
дечица преродени няма–
тук всички от един сме клан.
Неапол се роди в Неапол,
най-малкото ни братче– в Рим:
Ромео казва се, мечтател,
на мама глезеният син!
Милано влезе у затвора.
Торино в Брюж се задоми.
Тоскана, Пиза и Аврора
са трите ми добри сестри.
Те с братята Помпей, Палермо,
с Ферари са в един отбор–
и просят в евро, но модерно,
без да си дават много зор.
Фамилията ни задружна
живее в радост ден след ден!
Че с кръв сме българска и южна,
туй първа радост е за мен!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени