– Обичам Ви, прекрасна сеньорита!
– За други аз копнея, дон Роналдо!
– Щом видя Ви, о, гълъбице, литвам!
– Но... женен сте за доня Есмералда...
и тя постила брачното Ви ложе,
защото е законната съпруга!
– О, Кармелита, знам... прости ми, Боже!...
Но тръпката, да бъда с Вас, е друга!
– Ах, дон Роналдо, любовта еднаква
е винаги – щом стигнем до кревата!
Какво прелюбодееца очаква–
освен... часът за нечия разплата!
И после – Вие с тридесет години
сте по-голям... връстник сте на баща ми!
– Очите Ви, красавице... тъй сини!...
и тази плът... разгаряща страстта ми!
Готов съм във нозете Ви да падна...
Да чуя как сърцето Ви лудува!
– За обичта на Хулио съм жадна!
Ще бъда вярна негова съпруга!...
Тук публиката шумно аплодира.
Преди да падне тежката завеса,
актрисата в съпруга си се взира,
дошъл да гледа звездната пиеса!
На сцената угасват светлините
и става тихо в залата просторна.
А режисьорът – нещо да попита –
задъхан влиза в нейната гримьорна:
– Обичам те! И искам тази вечер
да бъда с теб, повярвай ми... не с друга!
– Недей да настояваш! Стига вече!
Върви си при законната съпруга!...
Мъже... мъже... май всички сте еднакви –
накрая ни посочвате кревата!
Какво от тебе мога да очаквам?!
Дори не съм получила заплата!
– Не е така!... Ела със мен в хотела!...
Предлагам ти най-хубавата роля!
– О, тоз' сценарий вече съм го чела!
Нима за всичко трябва да те моля?!
Изпъшка режисьорът: – Мили Боже... –
бе репликата дяволски позната.
– Авторитета даже си заложих,
а тя не ще – държи си на ината!
– По-млада съм със тридесет години
от теб, а ти връстник си на баща ми!
– Чуй, мястото ти може да изстине!...
Добре... че си съпруга на сина ми!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени