Между изгрева и запада
Пътят ли
на Запад ни повежда,
ние ли
натам се все стремим,
с уморената надежда
своята мечта
да съхраним?
Делникът ни,
овехтял и свъсен,
тътри се далеч зад нас,
с благослов
отдавна не поръсен -
мен ли на плещите носи
или го нося аз?
Изгревът се шмугва рано
сутрин в нашите души
и с дъха на вино отлежало
ни шепти: "Върви!... Върви!..."
И вървим –
това ни е съдбата,
с рикошети от вини,
все напред
и все нататък...
Докрай
дали ще издържим?
Ще издържим,
аз знам, когато
по пътя си
не се делим...
Дори и Западът
тогава многократно
на силата ни
ще се възхити.
на Запад ни повежда,
ние ли
натам се все стремим,
с уморената надежда
своята мечта
да съхраним?
Делникът ни,
овехтял и свъсен,
тътри се далеч зад нас,
с благослов
отдавна не поръсен -
мен ли на плещите носи
или го нося аз?
Изгревът се шмугва рано
сутрин в нашите души
и с дъха на вино отлежало
ни шепти: "Върви!... Върви!..."
И вървим –
това ни е съдбата,
с рикошети от вини,
все напред
и все нататък...
Докрай
дали ще издържим?
Ще издържим,
аз знам, когато
по пътя си
не се делим...
Дори и Западът
тогава многократно
на силата ни
ще се възхити.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
