danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
31.12.2011 г., 0:34 ч.

Между небето и земята 

  Поезия » Любовна
895 0 14



При вододела на небето и земята
ехти една взривена тишина.
Надеждата възкръсва и пропада,
а вярата превръща се в река.

При нея дълго време се прокрадвах,
вода уж търсех , а намирах лед.
Ако не беше ти да ме извадиш,
едва ли щях да бъда тук.. и с теб

Неистово рогатият ме искаше...
Предчувстваше победата сега.
Но аз останах чиста. Тихо плискаше,
напук на всичко дяволско, река.

А той взриви живота ми. Бях в пламъци.
И страшен огън в нощите наля.
Аз молих се на всички мъдри ангели
до мен да са, щом тихичко заспя.

Така намерих сили в тази битка.
Държах последно твоята ръка.
Разбрах, че всъщност истинският смисъл
се ражда като чудо в любовта.

И днес между небето и земята
все още няма гробна тишина.
Като река животът се премята,
в ръката стиснал здраво любовта.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??