Между небето и земята
При вододела на небето и земята
ехти една взривена тишина.
Надеждата възкръсва и пропада,
а вярата превръща се в река.
При нея дълго време се прокрадвах,
вода уж търсех , а намирах лед.
Ако не беше ти да ме извадиш,
едва ли щях да бъда тук.. и с теб
Неистово рогатият ме искаше...
Предчувстваше победата сега.
Но аз останах чиста. Тихо плискаше,
напук на всичко дяволско, река.
А той взриви живота ми. Бях в пламъци.
И страшен огън в нощите наля.
Аз молих се на всички мъдри ангели
до мен да са, щом тихичко заспя.
Така намерих сили в тази битка.
Държах последно твоята ръка.
Разбрах, че всъщност истинският смисъл
се ражда като чудо в любовта.
И днес между небето и земята
все още няма гробна тишина.
Като река животът се премята,
в ръката стиснал здраво любовта.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
