Tomad (Тома Кашмирски)
179 2919
17.12.2008 г., 12:22 ч.

Между редовете 

  Поезия » Друга
1398 0 27
Ако...
не четеш
мЕжду редовете,
докАто бъркаш с хъс между ребрата
и почнеш
да цитираш,
това, което чЕте,
ще сбъркаш времената и лицата.

Ако...
не разчиташ
това, което пише
и почнеш
да се взираш
безотказно...
Недей да ме разпитваш.
Не смей да ме разбираш...
...
Удобно е
понякога
и с празно...

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз пък питам направо!!Ще взема да прочета нещо в повече между редовете..Умничка съм си !!После ... има да се чуди другия откъде му е дошло!!
    Всъщност и поетично си се справил добре !
  • много, много ми хареса.. шапка ти свалям за писането.... поздрав
  • Ха-ха...ейх мисля, че тук много ме грабна...не съм убедена, но го твърдя с упоритата си дървена глава до почти убеденост
  • ТОМА АКО БЕШЕ НАПИСАЛ ТОЗИ КОМЕНТАР ЗАЕДНО С ПРОИЗВЕДЕНИЕТО ,ЧЕСТНО КАЗАНО КОМЕНТАРА МИ ЩЕШЕ ДА БЪДЕ СЪВСЕМ ДРУГ.
    ПОДНАСЯМ ИЗВИНЕНИЯТА СИ АКО С НЕЩО СЪМ ТЕ ЗАСЕГНАЛА.
  • Даааа...
    Направо си рапирах, докато го четях!

  • Благодаря отново!

    Исках само да добавя, че този стих има силно обособен рап ритъм.
    Чете се бързо, с ударение на "А" в "Ако" (първата дума на всяка строфа, не става въпрос за екскременти, бел. ав.).
    Всеки ред се чете сравнително индивидуално, мисля, че стъпката на ритъма така става очебийна.
  • Мдаааа, наистина понякога е удобно
    Мъдро, Тома! Поздрави!
  • "С други думи - мислиш си, че ме разбираш, че съм ти като на лист хартия, но не четеш между редовете, докато ми човъркаш в сърцето. Съответно интерпретациите ти на това, което си видяла от мен са неверни и не се касаят нито до нас, нито до момента."

    Хубаво!
    А случвало ли ти се е да напишеш нещо и след месец да си го прочетеш и да видиш ... като в картина, че има още един нюанс, не - пулсиращ цвят, след време друг и т.н... Тогава наистина си мисля, че "поета не е нищо повече освен чувствително перце на вятъра...

    Пожелавам ти прекрасни, различни ветрове!
    Весели Празници!
  • господин Тома,искрени поздравления за вашето наистана невероятно стихотворение!

    бате,некой път и да обясняваш нема за кво баси
    толкова е удобно
    т о л к о в а у д о б н о
  • Пак ще кажа - Великолепен стих!А занапред - пълен да е финала, Тома!
  • Ха-ха, Тома! Според мен ти съвсем обърка читателя в анализа си с частта за третата игра на думи. Трябва да кажа, че май там е най-неясно като цяло. Аз нямах проблем с разбирането му никъде. Единствено последния ред недоизтълкувах докрай, но съдейки по анализа, явно съм те разбрала чудесно. Стиха си е екстра и на мен ми хареса. Хубава вечер!
  • Хубаво е да се научи човек да чете между редовете, в очите, в многоточията, да се научи да разчита знаците, дъгата, птиците, душите на хората. Друг е въпросът нужно ли му е всеки път и дали не хвърля енергията си напразно, когато може да я съсредоточи и насочи към близките си например, към някой изпаднал в нужда и т.н.
    Аз имам нещо любимо от сайта, което обичам да си чета и между редовете.

    "Виждаш се някому дребен.
    Ти го измерваш с пръста си.
    За да надскочиш себе си,
    трябва да знаеш ръста си."

    За съжаление това беше едно от първите неща, които прочетох още преди да се регистрирам и просто го запаметих, без да запомня автора, на когото се извинявам затова.



  • Браво , Тома!
    Поздравявам те за експеримента!
    А сега да проследим ръкопляскащите!
  • Здравейте. Благодаря на всички, решили да се попрочетат малко шизоидна поезия...

    Особена чест е за мен да се радвам на присъствието на г-н Дънеков, което истински ми оправи настроението.

    Такаааа.......

    Нека взема най-после да разчупя онзи непоносим дразнещ аспект на литературата, наречен "развиване на теми". Развиването на теми по моему е нещо като латерна, която дрънчи все едно и също, макар че уж е много хубав метод за развиване на <b>мисленето</b>.

    Таня Мезева, Славка и прочее знайни и незнайни недоразбрали... На вас се пада честта да се насладите на първия ми литературен анализ от 12 клас насам. Това са 12 години, уважаеми дами, така че, моля, приемете непрофесионализма ми равнодушно.

    Бележка: Този стих се роди концептуално в залата в Културен дом "Красно село", събота, 13-ти декември, по време на изпълнението на рапърмена (не си спомням името на този агент, моля да ме извини, за което).

    АНАЛИЗ НА "МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ."

    За удобство ще наричам лирическия герой "аз".

    Този стих е написан зле. Първоначалната му концепция беше първата строфа (по-известна като куплет, но тук ще я наричам строфа). Бих казал, че първата строфа е толкова съвършена, че не съм убеден дали втората не убива цялата й гениалност. Идеята се зароди много спонтанно и цялата строфа е извезана с игри на думи - едната игра разглежда любовта като прочит. Другата игра е с думата "бъркам". Третата игра е тънка ирония за неправилната интерпетация на един прочит в сянката на граматически грешки, във времената (глаголни) и лицата (като, например, в първо лице, единствено число). Естествено, играта тук е, че "цитираното" всъщност не се касае нито до нас (лицата), нито до момента (времената).

    С други думи - мислиш си, че ме разбираш, че съм ти като на лист хартия, но не четеш между редовете, докато ми човъркаш в сърцето. Съответно интерпретациите ти на това, което си видяла от мен са неверни и не се касаят нито до нас, нито до момента.

    В този смисъл смело заявявам, че първа строфа е сама по себе си завършен стих.

    С горчивина ще призная, че втора строфа е мега неоригинално продължение на първата. Тук нещата са изложени кристално ясно и дори обясняват първа строфа, поне до едно ниво. "Ако не разчиташ" написаното, демек, ако не можеш да проумееш какво става в главата и сърцето ми и започваш да се втренчваш (взираш) за да намериш своите отговори - "Недей да ме разпитваш. Не смей да ме разбираш...".

    Финалът също е игра на думи - удобно е понякога и с празно - демек: 1. празно между редовете. 2. празно между ръцете. 3. празно в сърцето.

    Ето така беше написан този стих. Отново благодаря на всички заинтересували се.
  • Прочетох! Другото е излишно.
  • !!!
    Права е Дарчето,няма празно при теб!
    Радвам се,че прочетох!
  • Задължително между редовете!
  • А на мен ми е удобно тук, не помня някога да е било празно (или може би 1-2 пъти най-много).
    Няма да те питам, без да искам разбирам... и няма да те цитирам
    Та така... с две думи - хареса ми!
  • Ами... правила съм го и аз...
    Залагам си главата, а за гилотината решете вие!
    Тома*!
  • ДАли да попитам... дАли ще ме светнеш?!

    Много бе, Тома!
  • Дълго се взирах,но нищо не схванах и съвсем се обърках /С ВРЕМЕНАТА И ЛИЦАТА/
  • Да ,де но ,ако никой нищо не разбере-става по добре и много се кеф ат-Поздрави!!!!!!
  • Днес съм на глог, мента и валериана... И чета и ми е празно, но поради други причини Но между редовете няма празно!
  • Доста ще се взират, Тома!А можеше и с празно
    Аплодисменти за стихото!
  • Нищо не разбрах!
    Може би съм ниско интелигентна!
  • Много, при това!
Предложения
: ??:??