i2na (Инна)
145 1101
1.08.2008 г., 15:58 ч.

Между вечности 

  Поезия » Друга
874 0 11

От вечности... от вечности те няма.

И дупките в небето наедряват.

Валя. След мен остава гъста пяна,

покриваща пространството до бяло.

И птиците... и птиците са остри.

Забиват човки гвоздейно из мрака.

Мълча. И галя рибените кости

на самотата като котка по гръбнака.

Понякога... понякога забравям

да мърдам и до корен се сковавам.

Стоя. А пред очите ми минават

облаци и от солта им побелявам.

Дърветата... дърветата поникват

по дланите ми в кална неподвижност.

И доста ми тежи да ги обикна.

Но да ги отсека е непосилно.

Краката ми... краката ми затъват.

И дупките под мене наедряват.

Разказвам ти. Но малко се запъвам.

И думите навярно доскучават.

...

От вечности... от вечности те няма.

И в празното е вятърно и тихо.

Вървя. По безпосочна дълга права

да търся между вечности очите ти.

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??