Между вечности
От вечности... от вечности те няма.
И дупките в небето наедряват.
Валя. След мен остава гъста пяна,
покриваща пространството до бяло.
И птиците... и птиците са остри.
Забиват човки гвоздейно из мрака.
Мълча. И галя рибените кости
на самотата като котка по гръбнака.
Понякога... понякога забравям
да мърдам и до корен се сковавам.
Стоя. А пред очите ми минават
облаци и от солта им побелявам.
Дърветата... дърветата поникват
по дланите ми в кална неподвижност.
И доста ми тежи да ги обикна.
Но да ги отсека е непосилно.
Краката ми... краката ми затъват.
И дупките под мене наедряват.
Разказвам ти. Но малко се запъвам.
И думите навярно доскучават.
...
От вечности... от вечности те няма.
И в празното е вятърно и тихо.
Вървя. По безпосочна дълга права
да търся между вечности очите ти.
© Инна All rights reserved.
