Между зимата и пролетта,
      аз не знам къде съм и коя съм.
      Взела съм на зимата студа,
      мечти, илюзии от сън.
      Сън жесток и страшен,
      спомен от неизживяна младост,
      сън прекрасен и ужасен,
      следван от неизбежна старост.
      Взела съм от пролетта копнежа -
      онзи невъзможния, горящ в кръвта.
      И волята съм взела аз от нея -
      да живея и да дишам дори и след  смъртта.
      И в деня, когато всичко свърши,
      и слънцето залезе завинаги за мен,
      зная сънят ми,той няма да приключи
      и на този свят винаги ще е зелен.