Feb 17, 2005, 4:13 PM

Между зимата и пролетта

  Poetry
1.4K 0 0

 

      Между зимата и пролетта,
      аз не знам къде съм и коя съм.
      Взела съм на зимата студа,
      мечти, илюзии от сън.
      Сън жесток и страшен,
      спомен от неизживяна младост,
      сън прекрасен и ужасен,
      следван от неизбежна старост.
      Взела съм от пролетта копнежа -
      онзи невъзможния, горящ в кръвта.
      И волята съм взела аз от нея -
      да живея и да дишам дори и след  смъртта.
      И в деня, когато всичко свърши,
      и слънцето залезе завинаги за мен,
      зная сънят ми,той няма да приключи
      и на този свят винаги ще е зелен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...