Междусезонно
Междусезонно
Обосяло, лятото си тръгва,
дрешката наметнало през рамо.
Почна вече рано да се стъмва,
но са хладни утрините само.
Всичко е нашарила с боите
Есен. Като влюбено момиче
се промъква нежно, без да пита
храсти и дървета разсъблича.
И на лятото перчема тя разроши,
тайничко с оченце му намигна:
"Раничко е да си тръгваш още.
Бягай, но ще те настигна."
И е някак нежно на душата,
слънчево и празнично красиво.
Гушнаха се есента и лятото.
Нека тоз сезон не си отива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Барашка Всички права запазени
