23.10.2012 г., 22:25 ч.

Междусезонно 

  Поезия » Друга
446 0 4

          Междусезонно

 

Обосяло, лятото си тръгва,

дрешката наметнало през рамо.

Почна вече рано да се стъмва,

но са хладни утрините само.

 

Всичко е нашарила с боите

Есен. Като влюбено момиче

се промъква нежно, без да пита

храсти и дървета разсъблича.

 

И на лятото перчема тя разроши,

тайничко с оченце му намигна:

"Раничко е да си тръгваш още.

Бягай, но ще те настигна."

 

И е някак нежно на душата,

слънчево и празнично красиво.

Гушнаха се есента и лятото.

Нека тоз сезон не си отива.

 

© Юлия Барашка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??