Меката варненска есен
МЕКАТА ВАРНЕНСКА ЕСЕН
Литна есенният припек към Алжир и към Египет,
суркат в двора топли чехли бабичките вехти.
Седем старци пляскат карти на дъртешкото си парти,
под прогнилите хинапи коте ближе лапи.
Под стрехи и под корнизи съхне чирозът на низи,
гларус грачи край комина – лятото замина.
Две-три дрезгави гъркини бъркат сладко от смокини –
с вятъра откъм морето вдъхнах индришето.
С врял казан смола на плажа лодките рибари мажат,
под вълната – зла фадрома, скърца вълнолома.
Гасне листопада в парка, жив човек не ми се мярка –
сякаш Господ ми донесе варненската есен.
23 август 2025 г.
гр. Варна, 9, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
