Меката варненска есен
МЕКАТА ВАРНЕНСКА ЕСЕН
Литна есенният припек към Алжир и към Египет,
суркат в двора топли чехли бабичките вехти.
Седем старци пляскат карти на дъртешкото си парти,
под прогнилите хинапи коте ближе лапи.
Под стрехи и под корнизи съхне чирозът на низи,
гларус грачи край комина – лятото замина.
Две-три дрезгави гъркини бъркат сладко от смокини –
с вятъра откъм морето вдъхнах индришето.
С врял казан смола на плажа лодките рибари мажат,
под вълната – зла фадрома, скърца вълнолома.
Гасне листопада в парка, жив човек не ми се мярка –
сякаш Господ ми донесе варненската есен.
23 август 2025 г.
гр. Варна, 9, 30 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
