Меланхоличен стих
Меланхоличен стих
Сама в тъмнината
слушам...
тишината...
Моята малка самотност
е много по-голяма
от огромната
самотност
на вселената...
Излишна ли съм?...
... или забравена...
Несъществуваща?
А, да
болката...
Още съм жива.
Тихо ме прегърна самотата
и на лунното ми рамо
заплака в тъмнината...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стойчева Всички права запазени
