Меланхолично
Когато времето отнеме,
и малкото останало във нас,
и с зимен полъх те зарее
във миналото с тъжна страст,
Тогаз с надежда, окрилен
се връщаш в спомена назад
за времето, когато с нежност
обичал си със буйна страст.
Тогава споменът те грабва
и искаш ти за сетен път
да изживееш с тръпка
останалия твой живот.
Тогава виждаш ти косите бели,
децата, миговете с тях.
Ще можеш ли да ги прескочиш,
да се зарееш в тази страст?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ноел Всички права запазени
