Nov 20, 2007, 11:02 AM

Меланхолично

  Poetry » Love
1.1K 0 7

Когато времето отнеме,
и малкото останало във нас,
и с зимен полъх те зарее
във миналото с тъжна страст,

Тогаз с надежда, окрилен
се връщаш в спомена назад
за времето, когато с нежност
обичал си със буйна страст.

Тогава споменът те грабва
и искаш ти за сетен път
да изживееш с тръпка
останалия твой живот.

Тогава виждаш ти косите бели,
децата, миговете с тях.
Ще можеш ли да ги прескочиш,
да се зарееш в тази страст?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ноел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, но споменът не можеш да го докоснеш. Колко по-лесно би било ако онова хубаво, което се е случило вчера би било достатъчно за днес. Но не е и всеки миг си иска своето, и ни боли, когато е отминал без да го получи.
  • Стихът е хубав, но за някой над 70. На твоята възраст какъв зимен полъх, какви бели коси! Животът е още пред тебе, с всичките му тръпки, а децата не е нужно да се прескачат.
  • Поздрави за прекрасното стихотворение и 6.
  • Слушай сърцето си!Красив стих!
    Поздравления!!!
  • Поздрав за стиха!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...