Noel
27 резултата
Есента попарила е всичко.
Покрила е с оранжеви листа
земя, душа, сърце и всичко...
Изгони и зелените поля.
Останали са много малко, ...
  718 
Разкрих душата си изцяло.
Сложих я в твоите крака.
От тебе исках само
стъпките във нея да не са...
Страха – защитника железен ...
  937 
Разрязвам с длан тъгата,
обгърнала ме кат с воал
и търся пътя в тъмнината,
като слепеца треперещ над бокал.
Душа и стон са слети във едно, ...
  804 
Стояхме с него двамата в нощта
и гледахме се като братя .
Погледът ни, срещнал се във мрака,
разказваше за дневната тъма.
Разказваше за нощни битки, ...
  852 
Цветът оранжев на пустинята
изгря в моята душа.
С лъчите нежни на отминали
стари неизказани слова.
Почувствах как проникват ...
  768 
Зима - белота.
Черна стъпка в снега.
Мъртва красота.
  937 
Защо така се разминаваме,
защо така поглеждаме встрани.
Защо искрата пламнала
престана вече да гори.
Къде изчезна лятото, ...
  1441  12 
Тя - Anita765 ( Ани Монева) и Той - Noel (Ноел)
Земята покрих със бяла пелена,
дано започнеш отново да мечтаеш.
Снежинки гонят демонската чернина,
искам реката си да начертаеш. ...
  1274  13 
Anita765 ( Ани Монева) и Noel (Ноел)
Хората се разминават,
трябва ли така да бъде?
Чувствата се разпиляват,
затова кой ще ни съди? ...
  1069  12 
На изоставените деца от дома в гр. Калофер
Усмивка тиха и сломена
във въздуха лети.
Очите тъжни и студени,
в съзнанието хлад струи. ...
  955 
Избягй ти от черната неволя
в стремежа си да дирш дом,
във който весел и спокоен
глава да сложиш с нежен стон.
Избягай търсещ, неспокоен, ...
  791  12 
Жадуваш ли – вода от извора пийни
Бленуваш ли – с мечтите си очите затвори
Ревнуваш ли – в душата мракa пускаш ти
Целуваш ли – с сърцето друго докосни
Обичаш ли – устни слети във едно ...
  803 
Опрях ръцете си в земята,
за да почувствам как тупти.
Опрях и не очаквах
трева да станат.
Видях как детството отмина, ...
  907  12 
Как свети слънцето – прекрасно.
Как милва с топлата ръка,
как зайчетата бягат в безопасност,
подгонени от облачната синева.
Как вятърът играе свежо ...
  766 
Омръзна ми да бъда просяк,
да моля със протегната ръка
благоволението твое,
милувката, споделянето, нежноста.
Омръзна ми да клякам на колене, ...
  1243  12 
Стрелките на часовника погледнах,
как следват неуморно своя впряг.
Как времето от нас открадват,
като оттеглящ се, топящ се сняг.
И гледат ни с металните клепачи ...
  1386 
Когато погледа му срещнах,
почувствах толкова тъга,
встрани погледнах безутешен,
срама да скрия на мига.
Тъгата носеше се с него ...
  856  11 
Не ме наричай безутешен,
недей да търсиш в мен подслон.
Аз нямам нищо тука вече,
раздадох го изцяло - без резон.
Разкъсай ми душата черна, ...
  1298  15 
Веднъж, когато с Дявола седяхме
на чаша вино и мезе,
попитах го какво е обич,
посмял ли би сега да я даде.
Погледна ме с очи си тъмни, ...
  958  10 
Понякога, когато вечер лягам
и взимам спомените във ръка,
аз тайничко се уповавам
на миналите през деня неща.
Тогава с нежна ласка ги завивам, ...
  755 
С целувка нежна, като кадифе,
аз искам тебе да обгърна,
с ръце, душа и от сърце
да те погаля и прегърна.
Живота ти да променя, ...
  974  12 
Скалата се издигаше високо, високо, погледнах нагоре, слънцето ме заслепяваше и сякаш върхът й бе забит високо в облаците. Приличаше на айсберг забит в ситния морски пясък. Вълните се опитваха безрезултатно да стигнат до нея. Блъскаха се в пясъка, оттегляха се и отново неуморно се втурваха към нея. ...
  1097 
Отварям очи. Поглеждам света. Различен е. Нещо се е случило, нещо витае във въздуха. Някакво нежно докосване, някакво ухание, една усмивка, две очи, две звездички.
Твоите очи, твоята усмивка ме гали. Закача се и ме кара да се чувствам щастлив. Витае обичта и нежното й докосване. Сякаш гали с хиляди ...
  2019 
Намерих ли те?
Намерих ли ръцете?
Намерих ли това, което търся - призрак в мрака?
Принцесата, която не съм виждал. Или отново е илюзия, игра на светлина. Игра на черна магия, решила да се полюбува на хвърлените стремглаво напред надежди и желания.
Не искам да се лъжа. Не искам да те лъжа. Какво ще н ...
  1790 
Когато времето отнеме,
и малкото останало във нас,
и с зимен полъх те зарее
във миналото с тъжна страст,
Тогаз с надежда, окрилен ...
  781 
Навън е нощ - тъмна и непрогледна. Сетивата са изострени. Търсят нещо в мрака. Може би това е инстинкта на звяра, търсещ плячка. Преминал през вековете. Останал в нас, някъде много дълбоко стаен, потаен.
Може би не е звяр, а просто е желание за близост. За нежна ръка, която да докосва едно тяло, коп ...
  1817 
Изоставен - чувството е жестоко. Прониква във всяка пора на тялото ти, бавно и постепенно. Притиска всяка клетчица от него. Смачква го, започвайки от самочувствието. С него се преборва най-лесно. Като борец по сумо го хваща и хвърля на земята, после с нескрито удоволствие бавно, сякаш наслаждавайки ...
  1961 
Предложения
: ??:??