Noel (Ноел)
27 28
20 нояб. 2007 г., 11:02

Меланхолично 

  Поэзия » Любовная
785 0 7

Когато времето отнеме,
и малкото останало във нас,
и с зимен полъх те зарее
във миналото с тъжна страст,

Тогаз с надежда, окрилен
се връщаш в спомена назад
за времето, когато с нежност
обичал си със буйна страст.

Тогава споменът те грабва
и искаш ти за сетен път
да изживееш с тръпка
останалия твой живот.

Тогава виждаш ти косите бели,
децата, миговете с тях.
Ще можеш ли да ги прескочиш,
да се зарееш в тази страст?

© Ноел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, но споменът не можеш да го докоснеш. Колко по-лесно би било ако онова хубаво, което се е случило вчера би било достатъчно за днес. Но не е и всеки миг си иска своето, и ни боли, когато е отминал без да го получи.
  • Стихът е хубав, но за някой над 70. На твоята възраст какъв зимен полъх, какви бели коси! Животът е още пред тебе, с всичките му тръпки, а децата не е нужно да се прескачат.
  • Поздрави за прекрасното стихотворение и 6.
  • Слушай сърцето си!Красив стих!
    Поздравления!!!
  • Поздрав за стиха!
  • Много ме замисли...
    Прекрасен стих, решението
    ще е много трудно. С обич.
  • Когато си наясно със себе си и си взел решение, което е в хармония с вътрешното ти аз, всичко се прескача! Хубав стих. Поздрави!
Предложения
: ??:??