Меланхолично

Поэзия » Любовная

1.1K 0 7

Когато времето отнеме,
и малкото останало във нас,
и с зимен полъх те зарее
във миналото с тъжна страст,

Тогаз с надежда, окрилен
се връщаш в спомена назад
за времето, когато с нежност
обичал си със буйна страст.

Тогава споменът те грабва
и искаш ти за сетен път
да изживееш с тръпка
останалия твой живот.

Тогава виждаш ти косите бели,
децата, миговете с тях.
Ще можеш ли да ги прескочиш,
да се зарееш в тази страст?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

LONTANA (Даша)

Да, но споменът не можеш да го докоснеш. Колко по-лесно би било ако онова хубаво, което се е случило вчера би било достатъчно за днес. Но не е и всеки миг си иска своето, и ни боли, когато е отминал без да го получи.

2007-11-22T12:14:16+02:00
Анел (Лена Рачкова)

Стихът е хубав, но за някой над 70. На твоята възраст какъв зимен полъх, какви бели коси! Животът е още пред тебе, с всичките му тръпки, а децата не е нужно да се прескачат.

2007-11-20T20:17:47+02:00
Senni (Силвия)

Поздрави за прекрасното стихотворение и 6.

2007-11-20T17:15:49+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Слушай сърцето си!Красив стих!
Поздравления!!!

2007-11-20T13:14:46+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Поздрав за стиха!

2007-11-20T12:50:59+02:00