Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
19.08.2009 г., 16:02 ч.

Меланхолия (като детска приказка) 

  Поезия
469 0 4

Дъждът бичува пътя като с ласо,

нощта полюшна новия си здрач,

облакът прошепваше си "аз съм

на хиляди мечти един пазач".

Но той в небето дъжд сега излива,

роден от тъжни мисли, меланхолия,

едно ужасно чувство за изминалите

безкрайни дни и нощи на простора.

Небесният простор е толко скучен,

че, ако ти до него се докоснеш,

една широка мантия набучил,

длъжен си да носиш като твое

бреме и, погледнеш ли във миналото,

един оплетен спомен, толко блед

и разбираш, че светът ти е загинал,

а кой мъртвец е сътворил куплет?


...


Но защо почувствах тази меланхолия,

да не би за този свят да съм умрял?

Душата ми е облак, кой ще стопли я?

Всяко топло сам аз бях си крал.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??