http://www.vbox7.com/play:17ad3248
Една мелодия лятна
из мене се запровира.
С чувство топло, невероятно
накара дъха ми да спира.
С глас на гларус ме разтревожи,
с дъх на море, с пяна бяла…
Струваше ми се невъзможно
без нея да съм живяла…
Без слънчевите ù ритми
денят ми е бил прозаичен.
Птичето ми сърце ще литне…
Тананикам я и я обичам…
Като коктейл разхлажда.
Целува ме като бриза.
Искам на всички да кажа: „Да,
лятото в мене слиза.”
© Нина Чилиянска Всички права запазени