25.05.2014 г., 16:15 ч.

Мемоарно 

  Поезия » Философска
616 1 20

Преди трийсет години не вярвах,
че има щастие…
Самовнушената тъга лекувах
с прибързани целувки,
недоспали клетви
и горещи мигове на открадната близост…

Преди трийсет години, забързана -
хвърчеше душата ми
от обич на обич,
от раздяла на ласка -
и с лекота преминавах над безкрилите пропасти,
а в сънищата ми -
опашки преплитаха едрогърди русалки…

Преди трийсет години
броях мечтите си за химери
и не вярвах в тяхното сбъдване…
Бях стрък от тревата,
който искаше да е явор…

Уловил няколко от най-високите пеперуди,
днес искам да бъда по-зелен от всякога…

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина страхотно.Разбирам, но ти го написа!
  • Всяка ваша дума ме изпълва с признателност и респект!
    Благодаря ви!
  • "Преди трийсет години
    броях мечтите си за химери
    и не вярвах в тяхното сбъдване…
    Бях стрък от тревата,
    който искаше да е явор…"
    .....................................................................
    Оригинален и докосващ стих, сътворен талантливо! Съдържа много мъдро послание! ПОЗДРАВИ!
  • Спомени, спомени тичат обратно
    боцкат с нослета заспалия миг.
    Боже кога?Как така остаряхме?
    Сякаш бе вчера...Къде сте мечти?

    Ех Романтико,събуди ми носталгията.Благодаря ти!
  • Хубава мемоарна изповед...Сбъдвай мечтите си,никога не е късно!
  • БЪДИ!!!

    !!!*
  • Удоволствие е да чета стиховете ти!!! Винаги докосват!
  • !!!!!!!!!
  • Силно!
  • Учудващо съвпадение на желания се получава.
    Поздрави!
  • !!!
  • Пеперудокрадец
    Пламъчетата в очите ти пръскат онази свежест, която имат и стръкчетата трева. Аз ги видях, така че съм спокойна за желанията ти
  • Много е хубаво!
  • За мен тези уловени пеперуди са гарант за постигане на истинското щастие. Те са и негов символ!

    Поздравление за стиха, Красимире и вдъхновена нова седмица!: Мисана
  • Мъдро и истинско!
  • Колко истинско и какви сънища само! Много ми хареса!
  • Такъв си ...
  • Отговарям на Рада - никога не е рано за мемоарно, тогава човек си дава сметка за изживяното, за цялото минало. Добре е понякога да равняваме крачка, а Краси го прави страхотно!
  • Не ти ли е рано за "Мемоарно"?И яворът става много голямо дърво, имаш още да растеш...А пък и той си е зелен...напролет?
  • Преди трийсет години...
    Колко е близо като време, а всъщност, толкова далече. Недостижимо и непоправимо далече...
    Здравей, Краси!
Предложения
: ??:??