Мемоарно
Преди трийсет години не вярвах,
че има щастие…
Самовнушената тъга лекувах
с прибързани целувки,
недоспали клетви
и горещи мигове на открадната близост…
Преди трийсет години, забързана -
хвърчеше душата ми
от обич на обич,
от раздяла на ласка -
и с лекота преминавах над безкрилите пропасти,
а в сънищата ми -
опашки преплитаха едрогърди русалки…
Преди трийсет години
броях мечтите си за химери
и не вярвах в тяхното сбъдване…
Бях стрък от тревата,
който искаше да е явор…
Уловил няколко от най-високите пеперуди,
днес искам да бъда по-зелен от всякога…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
Благодаря ти!
