Мен ме има
Поеми ме, като дъжд изгорялата
жадна за ласки пустиня.
Изгони самотата от стаята -
Мен ме има!
Не изпускай момента, бъди
смела днес, че утре е късно.
Влагата ти за мене гори -
Тя ме чака... изкушение вкусно...
Поеми ме без мисли за после,
просто всичко... побира се в миг...
Сбъдвам мокрите сънища, още
името ми оргазмен е вик...
Изрисувай ме цял със червило -
Отпечатъци огън и взрив.
Ще напиша със бяло мастило,
но на живо, по теб, чувствен стих.
Спри да бягаш! Колко си смела?
Криеш се зад думи, зад рима...
Но страхуваш се... от жива поема...
В тебе искам... мен да ме има!...
27.06.2025./29.06.2025.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
