За хората
дето не знаят
по-силен глагол
от обичам,
аз ли съм тази
която ще пази
сърцата ви
от разбиване?
За мислите
и любовта ми,
които са странни,
но истински,
аз ли съм зимата
дето ще идва
или да чакам
да зреят?
И пулсът ми,
който прескача
като ученичка
на ластик,
ме пита
ти ли си този,
който ще взима от мен
всичко, което остана?
© Ивона Иванова Всички права запазени