Ливадите и днес защо са
раирани като миндил.
В разгара щур на сенокоса
меракът летен ме бе обвил.
Бях сковал си самичък и нар
под навеса в букака опрян.
Чувствах се едва ли не цар,
господар на чутовен Балкан.
Утрото посрещах с ято птици,
и с дъха на росната трева.
Вечер ме приспиваха щурци,
от умора поглеждах едва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация