5.03.2009 г., 12:00

Мерак

1.3K 0 3

                          Мерак

 

Днес ще бъда много дискретен,

стихът, който ще пиша, ще бъде секретен,

защото ще бъде на тема скандална,

 след прочитане - дa се заключи в каса метална!

 

Ще говоря преди всичко в първо лице,

стихa ще пиша лично - с моите ръце.

Няма да има ти, той, ние, вие, те,

стихът ще бъде ясен, за да се чете.

 

Ще говоря за човешкото чувство МЕРАК, 

то много хубаво се римува с рак и простак,

сравнявах ги, мерих ги и накрая разбрах,

че и то неизлечимо е също като тях.

 

Самата дума е турска,

не е българска, нито е руска,

тя означава силно желание за нещо,

страстно желание, желание горещо.

 

В този свят има много мераклии,

но някои от тях са такива капии,

че след няколко мижави думи

могат да натворят много золуми.

 

Добрият мераклия, като срещне хубава дама,

я целува, като останат  двама,

тогава започва да се вихри мерак,

но трябва да бяга, ако му каже - простак.

 

Защото всичко трябва да бъде спокойно,

за което се иска силно желание двойно,

да се прегръщат и нежно да се галят

и в целувка нежна да се забравят.

 

Е, на някои дотука стига меракът,

други отиват още по-нататък,

но всеки трябва да знае какво може,

защото от калпави мераклии - пази Боже!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ха,така-ето тази енергия на ретрото винаги ме е вдъхновявала и прекрасното чувство за хумор и тънка ирония!
    Прегръщам те!А сега:"Луната изплува"!
  • Приятно е за прочит, особено когато в днешно време е пълно с...Вие знаете, така точно сте го написал! Поздрави!
  • с великолепно чувство за хумор...казваш много житейски истини...
    беше удоволствие да прочета, Асен...хубав стих!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...