Mar 5, 2009, 12:00 PM

Мерак

1.3K 0 3

                          Мерак

 

Днес ще бъда много дискретен,

стихът, който ще пиша, ще бъде секретен,

защото ще бъде на тема скандална,

 след прочитане - дa се заключи в каса метална!

 

Ще говоря преди всичко в първо лице,

стихa ще пиша лично - с моите ръце.

Няма да има ти, той, ние, вие, те,

стихът ще бъде ясен, за да се чете.

 

Ще говоря за човешкото чувство МЕРАК, 

то много хубаво се римува с рак и простак,

сравнявах ги, мерих ги и накрая разбрах,

че и то неизлечимо е също като тях.

 

Самата дума е турска,

не е българска, нито е руска,

тя означава силно желание за нещо,

страстно желание, желание горещо.

 

В този свят има много мераклии,

но някои от тях са такива капии,

че след няколко мижави думи

могат да натворят много золуми.

 

Добрият мераклия, като срещне хубава дама,

я целува, като останат  двама,

тогава започва да се вихри мерак,

но трябва да бяга, ако му каже - простак.

 

Защото всичко трябва да бъде спокойно,

за което се иска силно желание двойно,

да се прегръщат и нежно да се галят

и в целувка нежна да се забравят.

 

Е, на някои дотука стига меракът,

други отиват още по-нататък,

но всеки трябва да знае какво може,

защото от калпави мераклии - пази Боже!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асен Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ха,така-ето тази енергия на ретрото винаги ме е вдъхновявала и прекрасното чувство за хумор и тънка ирония!
    Прегръщам те!А сега:"Луната изплува"!
  • Приятно е за прочит, особено когато в днешно време е пълно с...Вие знаете, така точно сте го написал! Поздрави!
  • с великолепно чувство за хумор...казваш много житейски истини...
    беше удоволствие да прочета, Асен...хубав стих!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...