Мерси, няма смисъл
Думи изящни, псевдо-любов,
много надежди, време без време,
галещи мисли, поглед, готов
всичко, що дал е, обратно да вземе.
Някак неистинско, сладко нагарча,
някак то беше едно съвършенство.
Давах от мене, сега мене харча
и бедна умирам, но туй бе блаженство.
Игра в недомлъвки с щипка разкош,
две-три лъжици „тръпнеща” нежност,
бърка, игра си, след туй хвана нож
и всичко наряза с безбожна прилежност.
Че твоя ме искаш било е формалност,
забава единствено, отгоре ни мисъл.
Заети пледираме, каква тривиалност.
И после любов ли? Мерси, няма смисъл...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елизабет Калинова Всички права запазени
