Место гъдел
Ни смеа а съ веснъ вечи в нето.
Идно ми е таковъ дискумфортну
(с таа дума, а - ви зАфърлих у плето).
Купешка е и май чи е импортна.
Та казвам ви, ни смеа и това е.
От тая пущина започвъм да триперя.
Ръчках като улав без да зная
и место крава, вол ми са уцели.
Баси... Т'ва е нещо сатанинско.
И нек'ви мейли зех да получавъм.
Агнишку убичам - иди свинску.
Ш'зема да възкръсна ил'да оскутявъм.
Вуте вчера, зе да мъ съветва:
- Имаш нужда... Оди на психар.
- Оди ти бе! - викам. - Ша та светна!
Глей'го къф е. Баси! Кокошкар!
Кат'му рекох, нещо мъ бастиса.
По главата. Доди ми извътре.
Се фъркати мене се натрисат.
Ко да ви говора... Ша са мъти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хухавел Кайлъшки Всички права запазени
