Место гъдел
Ни смеа а съ веснъ вечи в нето.
Идно ми е таковъ дискумфортну
(с таа дума, а - ви зАфърлих у плето).
Купешка е и май чи е импортна.
Та казвам ви, ни смеа и това е.
От тая пущина започвъм да триперя.
Ръчках като улав без да зная
и место крава, вол ми са уцели.
Баси... Т'ва е нещо сатанинско.
И нек'ви мейли зех да получавъм.
Агнишку убичам - иди свинску.
Ш'зема да възкръсна ил'да оскутявъм.
Вуте вчера, зе да мъ съветва:
- Имаш нужда... Оди на психар.
- Оди ти бе! - викам. - Ша та светна!
Глей'го къф е. Баси! Кокошкар!
Кат'му рекох, нещо мъ бастиса.
По главата. Доди ми извътре.
Се фъркати мене се натрисат.
Ко да ви говора... Ша са мъти.
© Хухавел Кайлъшки All rights reserved.
