Метафорично
МЕТАФОРИЧНО
Зъл и намръщен пристъпи денят,
крив, недоспал и подпухнал,
припали от изгрева свойта лула,
вятър дима ù раздуха
и всичко наопаки тръгна,
ден подир ден заредиха се близки,
роднини, от утрин до тъмно.
Доскоро усмихнат Бог се замисли,
потърси у себе си някакъв грях,
а когато умът му съвсем се обистри,
реши: „Отсега всички дни ще замести нощта!”
И беше непреклонен пред нищо.
„Най-после, Пастирю, се сети за нас!” –
зарадваха се прилепите и крадците.
Настъпи нечовешка тишина.
Заминаха на юг една след друга всички птици...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
