27.09.2012 г., 10:25

Метаморфоза

1K 0 4

Залутана във лабиринти от мечти,
жената трудно любовта си ще признае.
Напразно се опитваш в многодънните ù ириси
ти чувството да разгадаеш.
Дори сърцето ù да е готово с твоето
в галоп любовен да препусне –
очите крият тайната,
но я издават тънките ù устни –
две алени гъсенички -
те всеки миг ще затрептят - о, чудо!
Жената ще е твоя в оня миг, във който
гъсениците се превърнат в пеперуда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Виденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....