17.11.2012 г., 14:35

Метаморфоза

626 0 1

 

                                                     МЕТАМОРФОЗА

 

                                        Промяната на времето ми действа,

                                        боли ме всяка костичка и става.

                                        Какво се случва с мен ми е известно.

                                        Аз просто остарявам.

 

                                        Това за тялото, което си е тленно.

                                         А за душата??? Толкова въпроси.

                                        На някои сама си отговарям,

                                        разбира се, оставам и за "после".

 

                                        Така минава времето - препуска.

                                        Бих казала лети във наш'то време!

                                        Тревогата набъбва непрекъснато.

                                        Дали ще се превърне във безвремие?

 

                                        Надеждата ще търся да помогне,

                                        да се помоля - свещ ще си запаля.

                                        И лампите ще изгася, за да насмогна,

                                        навън светкавиците тряскат - няма страшно.

                            

                                        Да стигне тази нощ, дано да стигне...!

                                        За да излея всичко спотаено!

                                        Дъждът ще плисне и сплотено

                                        ще кажем нашата молитва.

 

                                        Дано да дойде утрото изкъпано,

                                        измило всяка болка скътана!

                                        И локвите да отнесат нечистотиите

                                        там, дето никой никога не стъпва!!!

                                        

                                       

                                        

 

                                       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Минчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...