Nov 17, 2012, 2:35 PM

Метаморфоза

  Poetry » Other
627 0 1

 

                                                     МЕТАМОРФОЗА

 

                                        Промяната на времето ми действа,

                                        боли ме всяка костичка и става.

                                        Какво се случва с мен ми е известно.

                                        Аз просто остарявам.

 

                                        Това за тялото, което си е тленно.

                                         А за душата??? Толкова въпроси.

                                        На някои сама си отговарям,

                                        разбира се, оставам и за "после".

 

                                        Така минава времето - препуска.

                                        Бих казала лети във наш'то време!

                                        Тревогата набъбва непрекъснато.

                                        Дали ще се превърне във безвремие?

 

                                        Надеждата ще търся да помогне,

                                        да се помоля - свещ ще си запаля.

                                        И лампите ще изгася, за да насмогна,

                                        навън светкавиците тряскат - няма страшно.

                            

                                        Да стигне тази нощ, дано да стигне...!

                                        За да излея всичко спотаено!

                                        Дъждът ще плисне и сплотено

                                        ще кажем нашата молитва.

 

                                        Дано да дойде утрото изкъпано,

                                        измило всяка болка скътана!

                                        И локвите да отнесат нечистотиите

                                        там, дето никой никога не стъпва!!!

                                        

                                       

                                        

 

                                       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Минчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...