МЕТАМОРФОЗА

                                        Промяната на времето ми действа,

                                        боли ме всяка костичка и става.

                                        Какво се случва с мен ми е известно.

                                        Аз просто остарявам.

                                        Това за тялото, което си е тленно.

                                         А за душата??? Толкова въпроси.

                                        На някои сама си отговарям,

                                        разбира се, оставам и за "после".

                                        Така минава времето - препуска.

                                        Бих казала лети във наш'то време!

                                        Тревогата набъбва непрекъснато.

                                        Дали ще се превърне във безвремие?

                                        Надеждата ще търся да помогне,

                                        да се помоля - свещ ще си запаля.

                                        И лампите ще изгася, за да насмогна,

                                        навън светкавиците тряскат - няма страшно.

                                        Да стигне тази нощ, дано да стигне...!

                                        За да излея всичко спотаено!

                                        Дъждът ще плисне и сплотено

                                        ще кажем нашата молитва.

                                        Дано да дойде утрото изкъпано,

                                        измило всяка болка скътана!

                                        И локвите да отнесат нечистотиите

                                        там, дето никой никога не стъпва!!!