17 нояб. 2012 г., 14:35

Метаморфоза

630 0 1

 

                                                     МЕТАМОРФОЗА

 

                                        Промяната на времето ми действа,

                                        боли ме всяка костичка и става.

                                        Какво се случва с мен ми е известно.

                                        Аз просто остарявам.

 

                                        Това за тялото, което си е тленно.

                                         А за душата??? Толкова въпроси.

                                        На някои сама си отговарям,

                                        разбира се, оставам и за "после".

 

                                        Така минава времето - препуска.

                                        Бих казала лети във наш'то време!

                                        Тревогата набъбва непрекъснато.

                                        Дали ще се превърне във безвремие?

 

                                        Надеждата ще търся да помогне,

                                        да се помоля - свещ ще си запаля.

                                        И лампите ще изгася, за да насмогна,

                                        навън светкавиците тряскат - няма страшно.

                            

                                        Да стигне тази нощ, дано да стигне...!

                                        За да излея всичко спотаено!

                                        Дъждът ще плисне и сплотено

                                        ще кажем нашата молитва.

 

                                        Дано да дойде утрото изкъпано,

                                        измило всяка болка скътана!

                                        И локвите да отнесат нечистотиите

                                        там, дето никой никога не стъпва!!!

                                        

                                       

                                        

 

                                       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Минчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...