kastaned4o (Владимир)
10 8
5.08.2008 г., 9:41 ч.

Метаморфозата на Търсещия 

  Поезия » Философска
640 0 2
Обезумяло бягах...
Кожато по тялото ми бе раздрана от клоните на ужаса...
И жадни вълци ме преследваха...
И викаха за имена си на Силата.
Не бе лъжа, не бе и истина...
Не бях и аз, а второто ми аз от приказка,
разказана от мен...
Звездите ослепително блестяха...
Не беше ден, не беше и нощта...
И паднах...
И погледнах... Отражението си в роса.
Не бе лъжа...
И в капчица вода очите ми от черни гарвани,
превърнаха се в сивота...
И вълците заплакаха...
А самодивите поднесоха храна...
Не бе лъжа...
Сивото превърна се във своя блед нюанс
и очите си усетих вълчи...
Разкъсах всеки мой провал...
и го превърнах във храна...
Забих със зъби своята празнота... и я подарих... на нищото.
Изправих се.
И започнах да бягам с дивите котки и жадните вълци...
Чада на дивото...
Чада, отрасли с древни корени...
Чада на истината...
Не бе лъжа, не бе и истина...
Не бях и аз, а второто ми аз... докоснато от силата на дивото.

© Владимир Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз се радвам, че3 има ценители на Първичността и на Природата. Поздрави от Велико Търново и Смолян
  • Животното е променливо, но очите си най-често ги усещам вълчи Радвам се, че разбираш поезията ми Поздрави!
Предложения
: ??:??