kastaned4o

10 резултата

Черна Сватба

Следобедът бе тежък. Небето приличаше на размазан графит върху бял лист. Графит на счупен молив и разнесен с нажежени и влажни пръсти. Вятърът носеше топъл въздух, времето напомняше на началото на един безкраен дъжд. Сякаш никога не е имало слънце и сякаш никога няма да озари това сиво-бяло небе. Дъ ...
kastaned4o (Владимир)
kastaned4o
Проза » Разкази
1.3K

Кладенец

КЛАДЕНЕЦ
Кървав кладенец.
Безверие потънало.
Смърт в очи на живи.
Камбанен тътен в пропастта на воините. ...
kastaned4o (Владимир)
kastaned4o
Поезия » Философска
764 1

Воля

тежко стържеше стъклото по водата
удряше кристалите в огъня
и започна да вали пръстта нагоре към небето
черно лято слънцето мореше
щъркели летяха с човките ...
kastaned4o (Владимир)
kastaned4o
Поезия » Философска
684

Зад ретината на лявото око

Изигра ли този възел,
оплетен от плътта на твоя гняв?
Усещаш ли очите,
които те гледат от сянката, отсреща...
Усещаш ли ми пулса, ...
kastaned4o (Владимир)
kastaned4o
Поезия » Философска
843 4

Ръж

воал разсече пътя им
воал предопределено изтъкан
сълзи рисувал
сам по себе си
пропяха гарвани ...
kastaned4o (Владимир)
kastaned4o
Поезия » Философска
881 5

Кърваво сено

Птицата проплака със гласа на майка.
Жилите претръпнаха от бяс по звездното.
Кучето умря сред Орхидеите...
И нарисувах залеза... за да изгрея сред живите стъбла.
Кукувицата потърси своята челяд. ...
kastaned4o (Владимир)
kastaned4o
Поезия » Философска
624 1

Писмото, което получих от себе си... Писмото, което пращам към теб...

Как мога да започна начaлото, когато не знам къде би могло да е то...
Сякаш се е разкъсало като тази дреха, с която обличах душата си. Сякаш лети като онзи воал, който ще видя утре в небето. И с който покриха плътта ми.
Как бих могъл да започна писмо до някого, когото не помня от предишни животи?
Во ...
kastaned4o (Владимир)
kastaned4o
Проза » Писма
1.7K 5

Храм

заплакаха боите на картините
които наредих във храма
рисувани без пръсти
рисувани със сиви зеници
посегнах да забавя времето ...
kastaned4o (Владимир)
kastaned4o
Поезия » Философска
909 4

Метаморфозата на Търсещия

Обезумяло бягах...
Кожато по тялото ми бе раздрана от клоните на ужаса...
И жадни вълци ме преследваха...
И викаха за имена си на Силата.
Не бе лъжа, не бе и истина... ...
kastaned4o (Владимир)
kastaned4o
Поезия » Философска
943 2

Време за Жътва на призраци

Време за Жътва.
Жътва на кървави рани.
Време е - подай ръка, за да те водя!
Време е... време за жътва на призраци.
Сърцето отвори очи и проплака със кървави жили. ...
kastaned4o (Владимир)
kastaned4o
Поезия » Философска
1.1K 4