Метаморфози

Поезия

599 0 11

Следобеден сън. Тишина.

Красота е навлязла в мойта душа.

Дишам различно и малко се плаша,

дали е случайна тази нагласа.

Боя се очи да отворя накрая,

да не прогоня тази сладка омая.

Само се моля твърде усърдно -

да вярвам в себе си толкова твърдо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ена (Елена Гоцева)

Амин!!!
Всичко голямо плаши, особено, когато е любов...
Прегръдки!!!

2008-11-15T13:35:47+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Това странно усещане всъщност е много истинско-на вяра в себе си и надежда!

2008-11-14T17:37:24+02:00
bratan (Братан)

Разбрах, че усърдните молби за вяра в себе си, нарушават красотата и спокойствието на следобедната омая!
Нали разбрах! Не може просто да си дремнеш....

2008-11-14T16:57:23+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

"Красота е навлязла в мойта душа.

Дишам различно и малко се плаша"

Да, красотата в такива големи количества плаши... но само, който не я притежава. А, ти си прекрасна и сладка омая!

2008-11-14T15:08:29+02:00
Laska (Ласка Александрова)

вярвай

2008-11-14T13:36:24+02:00