Следобеден сън. Тишина.
Красота е навлязла в мойта душа.
Дишам различно и малко се плаша,
дали е случайна тази нагласа.
Боя се очи да отворя накрая,
да не прогоня тази сладка омая.
Само се моля твърде усърдно -
да вярвам в себе си толкова твърдо.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
Всичко голямо плаши, особено, когато е любов...
Прегръдки!!!