Метаморфози

Poesía

601 0 11

Следобеден сън. Тишина.

Красота е навлязла в мойта душа.

Дишам различно и малко се плаша,

дали е случайна тази нагласа.

Боя се очи да отворя накрая,

да не прогоня тази сладка омая.

Само се моля твърде усърдно -

да вярвам в себе си толкова твърдо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ена (Елена Гоцева)

Амин!!!
Всичко голямо плаши, особено, когато е любов...
Прегръдки!!!

2008-11-15T13:35:47+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Това странно усещане всъщност е много истинско-на вяра в себе си и надежда!

2008-11-14T17:37:24+02:00
bratan (Братан)

Разбрах, че усърдните молби за вяра в себе си, нарушават красотата и спокойствието на следобедната омая!
Нали разбрах! Не може просто да си дремнеш....

2008-11-14T16:57:23+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

"Красота е навлязла в мойта душа.

Дишам различно и малко се плаша"

Да, красотата в такива големи количества плаши... но само, който не я притежава. А, ти си прекрасна и сладка омая!

2008-11-14T15:08:29+02:00
Laska (Ласка Александрова)

вярвай

2008-11-14T13:36:24+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0