Метаморфози на очакването
Досега бях трева. Молих вятъра да ви разкаже
за вечерните страсти на моите сънища луди.
Но пораснах до тази невидима ъглова паяжина,
след която съм прах — уловена без взлом пеперуда.
Помня как по луната блещукаше звездният обрив
и денят как настъпва — дъждовен, навъсен и тежък.
С нежен лупинг росата приплъзваше тяло заоблено
по зелената шанца на моите крехки растежи.
После станах бреза и ме галеше вятър петролен.
Будна чаках отнякъде нечие идване скоро!
Раменете до смърт ме боляха, но идваше пролет.
Дъждовете отмиваха с гръм паметта ми. До корен!
Пенелопа е тази бреза. Вече знам — Пенелопа.
Всяка пролет смолата ѝ чака сигнал от морето.
И когато кълвач по кората ѝ бяла затропа,
припознава не рана, а кораб сред клоните клети.
Днес заплитам в косите си седмия цвят на дъгата —
тя отдавна заспива пленена от моите длани.
Малък кораб-мираж пори с вяра вълни полегати
и дори да го гоня — при мене докрай ще остане!
---
© Станислава Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви сърдечно! Благодаря и на ДонърДжак, който провокира написването на този стих със своя коментар под предната ми публикация!
-
С Мария. Поздравления за поезията!
-
Отново си ни поднесла едно поетично очарование! А метафорите са ти оригинални находки!
Поздравления, Стаси! -
Одисей е едно изпитание,за тези,които го очакват...
Дълго като безсънна нощ;и тихо-като неизвестност.
Поздравление за стихотворението! -
... и се превърна в камъчета по короната...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
